Наследството на мрака Кн.3: Обсадата на мрака

Навсякъде около мен усещах вълнение. То беше присъствало у джуджетата, при Кати-Бри и дори у Риждис - полуръста, който повече се славеше с любовта си към храната и съня, отколкото с интереса си към войната. И аз самият го изпитвах. Това горещо очакване, това приятелско чувство ни караше да се потупваме по гърба, да се хвалим за всяко малко допълнение към общата защита и радостно да възхваляваме добрите новини. Какво представляваше всичко това? Беше нещо над споделеното безпокойство; бе повече от благодарността за онова, което притежавахме, осъзнавайки че скоро може би ще загубим всичко. Тогава не можех да го разбера - в момент на ярост и еуфория от трескави приготовления. Сега обаче, когато погледна назад, виждам ясно какво беше то: надежда.