Смърт и компас/лукс.

Всяка национална литература притежава свои свещени и страховити фигури, които оказват както желано, така и нежелано влияние върху своите литературни колеги. Когато Хулио Кортасар напуска завинаги за Европа, той оставя на своите приятели послание: "Момчета, убийте Борхес!" Това едва ли може да бъде по-красноречиво доказателство за огромното въздействие на неговото творчество, което е толкова доминиращо, че единственият начин за писателите да се освободят от него е сами да извършат "борхесоубийство". В противен случай те няма как да избегнат подражанието и да открият собствен стил.

Румен Стоянов описва Борхес като интелектуално изтънчен творец с неизчерпаемо въображение, който проучва дълбините на човешкия дух. Той (1899-1986) е сред основните представители на модерната латиноамериканска проза. Словото му създава уникален идейно-естетически свят, в който въображението, културният опит и разсъдъкът са независими и задълбочени епични цели.

Анна Златкова добавя към портретa му значимостта му в художествената сцена на модерността; творчеството му представлява най-съществения принос в испанския език през последния век.

Според Марио Варгас Льоса Борхес остава запомняща се личност във света на съвременната литература; неговото дело е ключов момент в развитието на испанската словесност.

Умберто Еко отбелязва само двама писатели от ХХ век – Джеймс Джойс и Хорхе Луис Борхес – които ни предоставят най-точното разбиране за новото хилядолетие. Според него Глобалната мрежа представява единствената Истинска реалност; всичко останало е просто Виртуално. Първият я пресъздаде чрез думи, а вторият - посредством идеи.