България и Турция 1931-1841

Авторът насочва вниманието си към комплекса от проблеми, свързани с двустранните дипломатически отношения и тяхното влияние, произтичащо от споразуменията с други нации и общия политически климат в Европа и света през 30-те години до началото на Втората световна война. Изграждат се няколко основни тематични области: първата разглежда аспектите на двустранните връзки (като териториални, етнически малцинствени, финансови, икономически, военни и културни); втората е посветена на взаимодействието между военната политика на България и Турция като част от Балканската Антанта; третата определя ролята и позицията на двете държави в глобалния конфликт след 1939 година.

Изборът на времевите рамки не е случаен: 1931 г., когато Народният блок поема властта у нас, поставя основите за активизиране на българските усилия за укрепване на двустранните отношения и участие в балкански инициативи (балкански конференции), както и опити от страна на Турция да утвърди своето място в международната сцена. Март 1941 г. бележи крайния момент, след който външната политика на двете страни — особено тази на България — започва да бъде контролирана отвън, често с негативно въздействие върху националните интереси или поне под прякото влияние на военните събития.
Людмил Петров