Америка и американците. Русия и русите

В интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски споделя: "Ако бях издател, бих обединил две книги в един том: Кюстин и Токвил." Публикуваната през 1843 г. творба на маркиз Астолф дьо Кюстин представлява писма от неговото пътешествие из Русия през лятото на 1839 г. Тя веднага е преведена на английски и немски език, което му осигурява европейска известност. В Русия обаче книгата е забранена почти веднага и остава недостъпна (в действителност това важи и до наши дни), като постепенно се превръща в легенда. Причината за това е задълбоченото разглеждане на т.нар. руски национален характер, представено в впечатляващ афористичен стил (Балзак с право нарича Кюстин продължител на Шамфор по отношение на наблюдателността и Риварол по повод остроумието). Вероятно именно затова, макар да засегна болезнени теми относно руското национално самочувствие, книгата все още има огромна популярност (официалният й тираж надхвърля 700 000 копия).

Няколко години преди публикуването на Кюстин, през април 1831 г., друг французин - маркиз Алексис дьо Токвил - отпътува с параход към Хавър с цел да проучи експерименталната демокрация в Америка. За него тя служи като лаборатория за изучаване на основния проблем от времето – как стремежът към равенство може да бъде съчетан със свободата. Анализът му относно връзката между законите и институциите в САЩ спрямо американските нрави остава ненадминат до ден-днешен.

Четейки сравнително произведенията на Кюстин и Токвил (за първи път публикувани толкова цялостно у нас), получаваме ясно разбиране както за историческото развитие на двата народа, така и за техните настоящи проблеми; освен това те дават индикации относно бъдещето им – макар без славата си Нострадамус, двамата притежават значително повече сбъднати прогнози.

Когато прочетох повторно „Писма от Русия“ от Кюстин, останах потресен от проницателността му.
Емил Чоран, „Тетрадки“ (1965)

Токвил непрекъснато открива удивителни черти от съвременната Америка в своето велико произведение.
Артър Шлезинджър