Изкуството да побеждаваш

Военната стратегия, разработена от Сун Дзъ, е широко известна и популяризирана в Западния свят. Преди около два века мисионер за пръв път я превежда на френски. Принципите на този труд са изучавани и приложени от Наполеон. В течение на последните две хилядолетия тя остава най-влиятелният военен трактат в Азия, като китайските, японските и корейските теоретици по война задължително я включват в своето обучение.

Концепцията на "Изкуството на войната" провокира много дискусии и философски дебати, привличайки вниманието на редица важни фигури.

Този текст представлява един от най-древните и значими военни трактати в Китай, приписван на историческия персонаж Сун У от края на VI век пр.н.е. Има версии, които датират произведението към периода "Борещите се царства", т.е. между VI и III век пр.н.е., а друга версия поставя текста във втората половина на V век пр.н.е., сравнявайки го с предходни източници. Достигането до общо мнение относно точната дата изглежда малко вероятно.

Съществуването самото авторство също подлежи на спор; традиционалисти страстно защитават тезата за реалността на Сун Дзъ като личност. Вероятно той е вдъхновил основата върху която е изградена книгата - знание предавано през поколенията или усвоявано в училища, което с времето се изменяло и разширявало.

Най-ранният вариант може да е бил редактиран от известния му наследник Сун Бинем, който също така прилага учението му в свои собствени "военни методи". Даоистките идеи ясно просветляват текста и правят възможна философска интерпретация.

Много пасажи от "Изкуството на войната" могат да бъдат открити впоследствие в други военни трактати, което предполага че стратегическите принципи изложени там имат древен произход и са високо ценени сред всички останали подобни произведения.

През вековете текстът остава структуриран в тринайсет глави с различна тематика всяка една от тях. Модерните китайски специалисти по военно дело продължават да смятат труда за интегрално произведение със свързана логика както вътре така и извън него – но установяването дали тези свързани части действително принадлежат към един автор или не е сложно задача.

В могила отпреди ханската династия Лин бяха намерени аналогични военни трактати с минимални изменения спрямо оригинала - само където това беше необходимо за пояснение.
По времето когато написаното било актуално , заплахите във войната вече били сериознос поведениеасящата държавността . Сун Дзъ осъзнал необходимостта от сериозна подготовка при мобилизацията й . Неговият подход към водене нa война e аналитичeн , изискvaщ детайлности 3oбща стратеrгия пред започването nа кампанияta