Българските причастия и деепричастия в славянския контекст

Причастията и деепричастията представляват аспект от недостатъчно проучената семантична структура на изречението в славянските езици, както и неговото приложение. Те се използват като лингвистичен параметър при сравнителното изучаване на българския език спрямо полския и руския. Ревизираната и променена система от не-лични форми е съществена типологична характеристика на българския език. Причастията и деепричастието функционират в изречението като второстепенна зависима предикация, която налага спазването на специфични формални правила за всеки отделен език. Липсата на познания или игнориране на тези форми води до обедняване на езиковото изразяване, лишавайки го от средства с богат семантичен потенциал и възможности за организиране на информацията в изказването.