Българска история до XII век през погледа на старите автори

Авторът цели да сравни информацията от древните писатели, която е достигнала до нас, и да формулира заключения относно народа, разширяващ българската държава на Балканите. Под "древни автори" се имат предвид съвременници на историческите събития или тези, които ги описват по-късно – например гръцки и латински писатели от Византия и Западната Римска империя. Изданието е с корица от естествена кожа и златен със сребърен печат.

В многобройни разговори с децата си, израснали в Германия, неизменно възникваха въпроси като: „Кои сме ние, българите? Кой основава българската държава?“ Децата ми са умни и през годините осъзнах, че знанията ми от училище не са достатъчни за задоволителни отговори на тези изглеждащи лесни въпроси. Периодът между 1944 и 1990 г. беше изпълнен с недостиг на истина в България – не защото истината я нямаше, а защото трудно достигаше до нас. След 1990 г., обаче преживяхме избухване на исторически публикации; много от тях представляваха радостта от свободното публикуване вместо аналитичното мислене преди написването им. С времето ситуацията се промени; ново поколение историци започна да работи и мнозина смятат необходимостта учебниците по история да бъдат преработени - но това все още не се е случило. Останах длъжен към децата си за ясните отговори на гореспоменатите два въпроса и докато мога ще продължа да работя за разрешаването им.

Целта ми с настоящата книга е именно такава – анализиране на данните предоставени ни от старите автори без опора върху модерната литература в библиотеката ми; това правя не заради липса на уважение към труда на съвременните историци, а желанието ми е самостоятелно оценяване на взаимовръзките между събитията чрез изучаване само стародавния материал.

Древните автори включват непосредствени свидетели или техните последователи след време – гръцки текстове във Византия или латински произведения в Западната Римска империя например. По-късничарските писания често черпят идеи от предходниците си; те обаче дават контекст как свързани помежду си явления влияят както тогавашния живот така и по-ново време.

При написването стремя се максимално да избегна спекулации при тематики без достоверност.
Методологията бе следната: първо прочетох цитираните източници в глава 40 направих извлечения касаещи българската история; след това подредих тази информация тематично в 35 глави хронологично.
След завършен редактинг представих обща хронология — съдържащa интереснo взаимодействие между различни факти спрямо времевият контекст.
Глава 37 предлага кратка справка относно Цариград — важно условие за разбиране провалилите се опити за овладяването му.
В глава 38 разгледах мерки използвани навремето адаптирани към сегашният стандарт измервания — полезен раздел посветен астро номичности около датировките предоставящ таблица улесняваща проверката свързана римските царувания.

Книга приключва описание революцията повдигнати Асен Петър освобождавайки България από византийското потисничество.
Надявам се тя да бъде ценена сред образованитe читателcтво като надежден ресурс информационален базирaн старини важащі според нашата historia , ползвана ученици студенти преподаватели исследовате лии
Николай Колев