Съчинения в 12 тома Т.8: Български хроники I

Тази книга имаше нужда да бъде създадена.

Българският народ се нуждаеше от нея, за да осъзнае своето място в историята, на континента и по света. Той трябваше да преживее мъките и радостите, славата и срама на предците си и чрез техния поглед да разгледа тъмнината в собствената си душа.

Работата ми беше необходима отдавна – някой историк би трябвало да напише цялостната история на българите. Сборните истории, написани от множество автори, често са разпокъсани и несистематизирани; всеки изследовател се фокусира само върху ограничен период от време. Макар че техните проучвания имат стойност сами по себе си, те са толкова запленени от детайлите на своята тема, че губят общия контекст (който го е казал?).

Създаването на „Хрониките“ бе дълга самостоятелна работа. От началото на 2005 до края на 2009 година – пет години без почивка: нямаше неделя или празници; четях и пишех всеки ден от изгрев до залез слънце, като извличах една идея от стотици прочетени страници...

В началото ме вдъхнови концепцията на Паисий за това как историята не е просто сухо изложение на минали факти или оплакване за загубеното време; тя служи като камбана за пробуждане у съвременниците ни.

Съзнателно се стремях към диалог с читателя – споделях мислите си с него, провокирах го вместо просто да му преподавам уроци; той бе мой партньор в пътешествието през вековете. Обявих скуката за духовно зло и скучното писане - за интелектуално убийство. Използвах езика на поезията и драматургичните техники: докато повечето историци представят фактология безпристрастно – аз рисувах портрети на личности; докато те споменават имената покрай събитията – аз разкривах тези събития чрез съдбите им. Това е основната разлика - без личностна перспектива историята остава мъртва.

„Български хроники“ не представлява научен труд, а творба в духа на библейските стихове и скандинавските саги – изпълнена с емоции и пристрастие, гняв и възторг, плачеща както смехом –
моето предизвикателство срещу традиционното академично писане стана моя мисия: да пресъздам епоса na българския народ.