Така

„Отново можем да се разхождаме из алеите на градината, да наблюдаваме черните дървета през този декември и децата, потопени в своята невинност, играещи без да ни забелязват. Да, можем заедно да крачим по очертаните пътеки, без да си хвърляме погледи; това е ненужно, защото знаем, че ние сме тук - ти и аз - в тази градина от много време. И когато те изпращам до отворените решетести врати от ковано желязо и ти напускаш охранявания терен; когато не те гледам и ти напредваш навън, затварям очи и виждам теб чак до момента на твоето изчезване.“

На 10 юли 2014 г., година която отбелязва стогодишнината от рождението на Маргьорит Дюрас, почина Ян Андреа (псевдоним на Ян Льоме), който бе близък с писателката след първата им среща през лятото на 1980 г. Той беше последната голяма любов в живота й и я придружаваше до смъртта й на 3 март 1996 г. Ян Андреа написва три книги за нея: „М. Д.”, „Тази любов” и „Така”.

Настоящият труд е преведен на чужд език и публикуван за пръв път извън Франция - в България. Така вечността може да продължи за двама души.