Византия между Изтока и Запада

Византийската империя е поставена в стратегическо географско положение, което я задължава да играе роля на посредник между Европа и Близкия изток. Това налага непрекъснато да се съобразява с враговете си и често да води битки на два фронта. Официалната идеология представя империята като център на християнския свят – избраното място за Божието благоволение, докато всичко останало около нея е периферно с различна степен на значение и културност. През вековете, наследницата на древногръцката и римска цивилизация преминава през сложни отношения със съседите си, променяйки своя подход от надменност към реализъм и дори до унизително молене за помощ. Тази книга разглежда византийската политика в Близкия изток, Централна и Западна Европа, начина по който се възприемат другите народи, както и процеса на постепенното разпадане на универсалния християнски свят, довел до появата на две основни религиозни направления – католицизма и православието.

Доц. д-р Димитър Й. Димитров е автор още на три монографии: "Езичници и християни през IV век: модели на поведение" (2000), "Философия, култура и политика в Късната античност" (2005) и "Тъмните векове на Византия" (2005). Освен това той е съавтор в публикацията "Византия и византийският свят" (2011), която предлага широка перспектива върху византийската цивилизация.