Living To Tell The Tale

В "Животът, за да разкажа историята" Габриел Гарсия Маркес - носител на Нобеловата награда за литература от 1982 г. и автор на "Сто години самота" - споделя личния си опит при завръщането в дома, където е израснал, и спомените, които това посещение предизвиква у него. 'Майка ми ме помоли да я придружа да продадем къщата'. На двадесет и три години, като млад мъж в процес на експериментиране с писането си, той се връща със своята майка в селото на своите баба и дядо и възражда спомените от детството си в Колумбия. В първата част на мемоарите му Габриел Гарсия Маркес се потапя обратно в атмосферата и влиянията, оформящи неговото въображение и основополагащи за световноизвестната му художествена проза. „Съкровищница, откритие на изгубена земя, която знаехме че съществува но не можехме да намерим. Вълнуващо чудо от книга“. ("The Times"). „Прекрасно пътешествие. Никога по-малко от чудо“. ("Sunday Times"). „Маркес пише с този лиричен магически език, който никой друг не може да пресъздаде“. (Салман Рушди). Като един от пионерите на магическия реализъм и вероятно най-значимият глас в латинскоамериканската литература, Габриел Гарсия Маркес е получил международно признание за романите си, произведенията си с нехудожествен характер и сборниците с кратки истории. Сред книгите му публикувани в превод от Penguin са "Есента на патриарха", "Добър път г-н Президент", "Събрани разкази", "Хроника на една предварително известна смърт", "Генералът във лабиринта", "Невинната Ерендира и други истории", "В часа на злото", "Листна буря", "Любов по време на холера", "Спомени за моите меланхолични проститутки", “Новини за едно отвличане”, “Никой не пише до полковника”, “За любовта и други демони”, “Историята за корабокруширалия моряк”и “Странни поклонници”.