Именник на българските князе /ханове/

Именникът на българските ханове (князе) представлява кратък исторически документ, в който са записани имената и родословията на няколко от ранните български владетели. В него се посочват също датите, когато те заемат престола, както и продължителността на тяхното управление. Списъкът включва периоди на съвластие или гражданска война. Забележително е, че титлата хан (кан) не фигурира нито при едно от споменатите имена; единственото обозначение, използвано за Аспарух и неговите петима предшественици, е княз.

Според изследването на Стефан Чурешки в Именника на българските князе, имената на тези владетели произлизат от сарматската традиция по време на Боспорското царство след Христа. Това може да се обясни с факта, че територията на Стара Велика България включвала райони с население от Боспорското царство със значими градове като Херсонес, Олбия и Фанагория. Например владетелят Оумор присъства в края на Именника под формата Омарос сред имената в надписите от Боспора. Родовото име Ерми пък е документирано в надписи като Ерм при царете там. Родовото название Дуло показва сходство с името Дулас в надписите от Боспора. Може би има връзка между рода Дуло и неславянското племе Дулеби около Долен Днестър; подобен паралел може да бъде направен между рода Уокил (или Вокил) и племето угличи (уличи). Не е случайно, че тези две неславянски групи са живеели в районa впоследствие наречен Онгъл (Огъл), който става централната част на държавата под управлението на Аспарух.