Българите за руския народ, държава и култура

През първата половина на VII век, под ръководството на княз Кубрат, прабългарите играят ключова роля в завършването на последната гръко-персийска война. След конфликта е възстановен Кръстът Господен, който е бил откраднат по-рано, и така българите стават първите кръстоносци в света.

Масовото покръстване на прабългарите и славяните от княз Борис през май 866 година оказва значително влияние върху взаимното сближаване между тези два етноса. Това води до създаване на нова народност - смесена по расови и антропологични характеристики, но единна по език.

Цар Симеон Велики основава Велики Преслав и управлява Преславската Книжовна Школа с цел развитие и разпространение на българската писменост и култура. Той допринася за оформянето на новата Българо-Християнска цивилизация.

Към 923 година цар Симеон омъжва д daughter си Елена за киевския княз Игор, който я нарича Олга. В периода между 923 и 969 година княгиня Елена-Олга с помощта на своя духовник Григорий пренасят старобългарски книги в Киев; те обучават руси да четат и пишат български език, укрепвайки административните структури в Русия като трета велика европейска държава.

След 989 година български духовници начело с архиепископ Михаил Болгарин кръщават княз Владимир и го венчават за д daughterята на цар Борис II – княгиня Анна. Те въвеждат старобългарския език за богослужебни нужди сред руския народ, строят църкви и манастири, учат русите да четат български текстове; освен това основават Руската Православна Църква and полагат основите за руската литературна традиция.

Приносът към развитието на руското общество идва не само от южните или волжските българи но също така от северните общности.