Идеята за човека в старогръцката лирика /архаика и класика/

Дияна Николова е преподавател по антична и западноевропейска литература в Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Тя е завършила българска филология с допълнителна специализация руска филология в същия университет. Нейни публикации включват книгата „От разказа към мита" (1997, в съавторство със Светла Черпокова) и антологията „Старогръцка лирика" (2001). Освен това тя е автор на множество студии и статии за античната литература, както и за западноевропейското изкуство. Също така участва като съавтор в учебници и помагала по литература.

Настоящият труд представлява докторска дисертация, която се фокусира върху систематичното изследване на аспектите на човешкото присъствие в старогръцката култура. В него се разглежда как елините осмислят себе си и другите, взаимодействието между божественото и човешкото, а също така начинът, по който тези теми са отразени в художествените произведения. Анализира ранните концепции за човека и тяхното отражение в старогръцката лирика; обсъждат се типовете представи за личността във време на конкуренция, където славата и безсмъртието играят важна роля.

Изследването акцентира главно върху развитието на старогръцката лирика през архаичния период до класиката, поставяйки ги в широк културен контекст. То проследява дълготрайното влияние на определени теми, мотиви и литературни топоси от архаичната до раннокласическата епоха впоследствие адаптирани от западноевропейската култура чак до края на XVIII век.

Работата подчертава приемствеността между различни културни периоди чрез повторяемостта на тематики, идеологически структури и устойчиви антропологически категории формиращи основите на западноевропейската цивилизация. Изследването идентифицира интересни интертекстуални връзки не само вътре в рамките на старогръцката лирика но също така спрямо последвалите я европейски поетични традиции. В допълнение към тенденциите при старогръците анализът обхваща развитието на пластичния език през VII-VI век пр. Христа както каноните за изображение у скулптуристите и живописците от този период. Разглеждат се отношенията между музиката और лириката при античността както възходът нa соловата музика.