Хайдут Сидер и черен арап

"Призивът на Жинзифов за създаването на единна българска литература и култура, както и за изграждането на цялостна българска нация и държава, е изразен с патриотичен дух от творец, който дълбоко се е реализирал в своите литературни и обществени начинания."
Дочо Леков

"Името на Н. Козлев, който почина преди 25 години, почти не се помни днес, освен ако не ни напомня прекрасната му поема „Хайдут Сидер и черен арап". В учебниците по литература то рядко фигурира или пък не е споменато изобщо. Поетичното му творчество обаче остава живо сред поколенията ученици; много от тях може да не знаят кой е авторът, тъй като името му често отсъства от песнопойките и сборниците, а произведението се възприема като "народно". Но каква по-голяма награда би могъл да получи един поет от това - да бъде считан за безимен и "народен"!

До момента няма задълбочено проучване на неговото художествено дело, което в много отношения е било рано открито и зряло. Никола Козлев си замина незабелязано. Той принадлежи към онези наши дейци, които усърдно работиха за пробуждането на българския народ през време когато той бе потопен в мрак под политическия гнет на османците и духовното робство на гърците. За нас – съвременниците – ако желаем да бъдем вдъхновени и да преодолеем наследството оставено ни от предшествениците ни, ние сме длъжни да запазим вековните връзки между миналото и настоящето с цел изграждане на стабилно бъдеще. Да почитаме паметта на тези трудолюбиви хора за нашата свобода и просвета; те са посветили живота си при големи страдания самообладание в полза родината - едни като революционери борещи се за свобода; други като публицисти или журналисти стремящи се към повишаване нивото на културата у невежия народ."
Д. С. Минев

"Безспорно е откритията относно статиите и бележките на Пърличев свързани с древногръцката култура разкриват значителната му образованост но същевременно пораждат известна несигурност у изследователите. Повдигат въпроси относно научната добросъвестност или обективността в оценките му. Не трябва обаче да забравяме че тези трудове следва да бъдат разглеждани повече като публицистика вместо научни разработки; те играят важна роля именно в контекста около сериозното напрежение във църковната борба както а общата битка срещу опитите за денационализиране народа ни (особено актуално за Македония). Драстичният характер тази борба доведе до крайности у наскоро проявилия ентусиазъм елинофил желаещ служить идеята си докрай . Подобни качества — субективност , неприемливост — лесно могат да изплуват в такава ситуация , особено що касае личността Пърличев която носеше темперамент присущ подобния подход . За щастие даже тук той успява понякога чрез писменост намерена истинен хуманистичен тон към гръцката културa.”
Кирил Топалов