Нещастна фамилия

„Нещастна фамилия" оказва дълбоко влияние върху съвременниците на Друмев, благодарение на героичната идеализация на персонажите и суровите изображения на робството. За да се осмисли напълно съдържанието и художественият смисъл на произведението днес, е важно да се вземе предвид нивото на литературното развитие и естетическите предпочитания на възрожденския читател от 60-те години на XIX век. С първата си повест Друмев не успява да създаде истински художествен образ. Когато говорим за неговия сантиментално-романтичен стил, трябва да отчетем не само общите черти с западноевропейската литература, но и специфичното му различие от нея. Това своеобразие всъщност резонира с вкусовете на тогавашните читатели и така допринася за успеха на творбата. Архимандрит Онуфрий Попович пише през 1861 г.: „Когато видях описание в „Български книжици" от някоя си нещастна фамилия, ми разплака сърцето; реших да спомена това, дано чуят стари хора като Друмев и опишат македоно-тракийските страдания." Той вярва в таланта му за писане по български език с добри идеи. Много години след публикуването си „Нещастна фамилия" остава живо впечатление у съвременниците й. Един от тях споделя: „Първоначалната ми среща с Климента (Васил Друмев) беше чрез прочитането на неговата повест ‚Нещастна фамилия‘ в ‘Български книжици’. Не помня точно кога я четох, но силното впечатление остави незабравими сцени в паметта ми.“