Самият пъкъл

Той се казваше Винсент и беше прекарал трийсет и седем години в Сърцето на Ада. Приятелите му го наричаха Уин, Победителя. В Сачмо го познаваха като Санто, Светеца. За естансьеросите той бе просто Омбре, а помпаджиите му даваха прозвището Сърдития спусък; в Сандс пък го наричаха Лудия Винс (заради стар филм с подобно име). Но в Уиндвил никога не стъпвал. Винсент притежаваше кибернетична лява ръка и беше най-добрият стрелец в Ада – поне така твърдяха всички.

Хората говореха за него, че носи късмета си на върха на пръстите на сайб-ръката си, че може да стреля по-бързо от усмивката ти и че можеше да те прониже с меча си (или дори да те изпече) преди изобщо да успееш да извадиш бластера си. Освен това знаел пустината по-добре отколкото собствения си рънър. И това вече било истински комплимент.