Последният Асеновец (Боянският майстор)

Романът „Последният Асеновец (Боянският майстор)” на Фани Попова-Мутафова маркира края на историческия епос за царете от династията Асеновци. Първото му издание, озаглавено “Последният Асеновец”, е публикувано през 1938 г., а второто, с ново заглавие - “Боянският майстор”, се появява през 1943 г. През 1944 г. романът е преиздаден под името „Майсторът от Бояна, балканска трагедия от XIII в.” от издателство „Стренгхолц” в Амстердам. Изначално творбата не попада в четирилогията, въпреки че тематично представлява нейния естествен завършек и проследява съдбата на много персонажи от “Йоан Асен ІІ”. Авторката сама разглеждала романа като самостоятелно произведение и не го свързвала с историческите събития. След като през 1988 г. тиражът на „Последният Асеновец” достига 200 112 копия, за пръв път започват да говорят за четирилогия вместо трилогията „Асеновци”.