Майка

Какъв роман би могъл да създаде Тома Марков – най-великият жив български поет? Ето какво: динамичен, жесток, деликатен, тъжен и разбира се – болезнено смешен до краен предел! Това е произведение, което не е подходящо за обикновения телевизионен зрител; дори се страхувам, че не е за хора с литературна култура под средното ниво. То е книга за ценители на изкуството, които имат смелостта да се къпят всеки ден (сутрин, вечер и нощем). Романът разказва историята на истинския артист в градската среда. Изключително значима творба в края на едно десетилетие, оказало влияние върху адекватната българска модерност. - Радослав Парушев

Войник на Слънцето, шизофреник и поставящ зъбите си над гробищата на старата българска литература. Ако пишеше толкова много колкото пиеше щяхме да имаме нашия собствен Чосър. Но вместо това ни трябва Тома Марков да скита насам-натам докато малките и големи човешки огньове догарят през нощта. Когато пожарите изгаснат, тогава Тома Марков ще възкръсне от дребните дози сивкав прах продаван в „Надежда” и ще успеем да го притежаваме... И край. - Мартин Карбовски

И все пак писането от определена позиция може да бъде полезно. Защо Тома Марков да не твори като един ултравременен поет с кръв смесена от хероин и електронни импулси? Очите му са – едното витрина на интернет кафе, а другото устието на градски канал; сърцето му – пренаселен бар; мозъкът му – линейка лудо минаваща през града със спешността да спаси умиращия смисъл… Защо ли не? След като той черпи вдъхновение от синтетичния живот около себе си и диша натоварения въздух изпълнен с непознати миризми? Нали цели пет поколения български творци задължително носеха селяндурска идентичност успешно играейки тази роля… Затова няма защо Тома Марков и неговият алтер его Макаронов да не гледат през полузамъглен прозорец рано сутрин към изтока. - Калин Терзийски