Колапсът. Човешките общества между успеха и провала

Една от ключовите поуки, които можем да извлечем от рухването на цивилизациите като тези на маите, анасазите и жителите на Великденския остров, както и от неотдавнашния крах на Съветския съюз, е че бързият упадък на едно общество може да започне само след една-две десетилетия след достигането му до върха в население, богатство и влияние. В този контекст траекториите на тези общества не съответстват на обичайния цикъл за стареене при индивидите, където упадъкът настъпва постепенно с времето. Причината за това е проста: когато обществото достигне максималните си нива по отношение на население, благосъстояние и ресурсна консумация, то оказва значително натоварване върху околната среда. Това означава риск от надвишаване на наличните ресурси. Затова не е учудващо защо социалният упадък често идва непосредствено след периоди на възход.

Въпросът дали древните колапси имат аналогии днес и какви уроци могат да ни предоставят изобщо не подлежи на обсъждане. Той е по-скоро риторичен, тъй като подобни ситуации са се случвали наскоро и други вероятно предстоят в близко бъдеще. Истинският въпрос остава: “Колко още страни ще изпитат такъв колапс?”