Време за негодници, време за светци

Ние сме семейство от индивидуалности, всеки изключителен в своята сфера. Това е трудно за нас самите, а какво остава за другите. Винаги си имал нужда да работиш в екип по свой избор и това го разбирам. Но последиците от твоите грешки и успехи са общи за всички ни. Нашата работа обаче е самотна — независимо дали става въпрос за писателя, сценариста, преводача или художника. Неуспехите и пропуските остават само наши. Създавахме вселени, където можехме да се скрием от действителността и след като лекувахме раните си там, се завръщахме по-силни. А твоето убежище беше единствено трудът ти — винаги подложен на буря. И когато загуби тази опора, стана уязвим и самотен.

Златото преминава през огън; човекът – през страдание. Или може би именно чрез златото?