Наблюдение и разработка. Художествената проза на Държавна сигурност

Апаратът на бившата Държавна сигурност не успя да се справи с поставените му задачи. През 1989 година, когато властта бе предадена от работодателя им, многобройните щатни и хонорарни сътрудници започнаха да се разпръскват, търсейки спасение както поединично, така и в групи. В повечето случаи това стана успешно. Държавна сигурност, която провали ролята си като гарант на управленския монопол, обаче ще остане запомнена заради значителното количество писмено творчество, произведено през почти пет десетилетия. Част от това наследство е жалко унищожено или загубено за света, но оцелялото не е малко. Това писмено наследство представлява своеобразно отражение на времето и служи като огледало за българския народ – дано той може да види себе си в него поне още половин век напред.

През 1998 година законодателят даде възможност на Жерминал Чивиков да надникне в споменатото огледало за първи път. Роден през 1945 г. в Русе и живеещ от 1975 г. в Холандия, авторът първоначално се занимава с литературознание и след това преминава към журналистика и публицистика като редактор във "Дойче Веле". Когато разглежда предоставените му папки от архива на бившата Държавна сигурност, Чивиков открива образа на младеж със същото име като неговото - а освен това притежаващ някои други черти свързани с него самия. Този образ има безспорни литературни качества и включва творчески принос от почти всички приятели на автора от онези години; именно чрез него той научава факти за себе си и своите познати, които никога не беше подозирал.

Смята се, че човечеството преосмисля миналото си чрез смях — макар често придружаван с лека тъга.

От 1990 година насам Жерминал Чивиков редовно пише за вестник "Култура". През 2007 година излиза преведената на български негова книга "Делото Милошевич".