Персонализмът

Еманюел Муние (1905 – 1950) е важна фигура в френския персонализъм, който не се възприема толкова като система или учение, а по-скоро като интелектуална позиция, акцентираща на значението на човешката личност. Той е съосновател на теоретичния орган на движението – списание „Еспри“. Неговото произведение „Персонализмът“ излиза за първи път през 1949 година в серията „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и многократно се преиздава. В него можем да намерим уникален синтез от основните философски идеи на автора, известен като „Сократ на ХХ век“.

„Човек може да живее подобно на вещите. Но тъй като той не е предмет, такъв живот му изглежда обратно: това представлява 'развлечението' според Паскал, 'естетическият стадий' у Киркегор, 'неавтентичният живот' при Хайдегер и 'отчуждението' според Маркс; а Сартр го нарича 'недобросъвестност'. Човекът, потопен в развлеченията, живее сякаш отделен от себе си и смесен с повърхностната действителност: той става пленник на желанията си, функциите си, навиците и социалните връзки. Това води до непосредствен живот без памет или цел - точното определение за екстериорността и вулгарността в човешкия контекст. Личностният живот започва с умението да прекъснеш контакт със средата около себе си; важно е да овладееш себе си и да насочиш вниманието към един център.“