Валпургиева нощ

"Зркадло! Дяволът! Прониза се. А те му свалиха кожата. При мен, в стаята ми! Самият той го поиска. И я опънаха на барабан. Кожарят Хавлик беше този, който го направи. Сега върви отпред и удря барабана. Вратите на ада са широко отворени. Канавките отново преливат с кръв. Борживой е кралят – Отокар Борживой. Той протегна ръце напред и замръзна, сякаш наблюдаваше нещо през стената. „Ще те убият, Тадеуш“, каза той с тревога. Дворянството вече е избягало – още тази нощ! Нима само теб са забравили? Всичко дворянство ще бъде унищожено. Видях един да коленичи и да пие от кръвта в канавката… Ето ги войниците идват! Войни...“ След това рухна в безсъзнание.

Австро-Унгарската империя се разпада, а в един дворец дами и господа от благороднически произход остават изолирани от суровата действителност на началото на 20-ти век. Затворени в своята крепост, изпълнени със сарказъм и надменност, те не чуват тъпота на барабана, който предвещава Валпургиевата нощ.

Според древните вярвания именно тогава бариерата между нашия свят и отвъдното отслабва, позволявайки на духове и зли сили свободно да навлизат при нас; времето когато всичко може да се обърне - слуга и господар сменят ролите си.

Нацистка Германия забранява романа "Валпургиева нощ" на Густав Майринк - един от най-интригуващите европейски писатели от ранния 20-ти век. Книгата за първи път излиза преведена на български език благодарение на Любомир Илиев.

Сюжетът проследява възникването на бунта срещу упадъчната управляваща класа в Европа, подтикнато както от обикновените хора, така и от духовете на мъртвците минали покрай нас.
Историята преплита митология с политика в апокалиптичната кулминация на романа; тук бунтовниците следват звука на барабана направен от човешка кожа - знак за настъпване нова ера."