Дневникът на сатаната

Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че съществуват, също ще те излъжа... Виждаш ли колко е трудно, колко е безсмислено, приятелю! Дори и за моето въплъщение в човешки образ, от което преди десет дни започна земният ми живот, не мога да ти разкажа достатъчно разбираемо. Първо, забрави за любимите си космати, рогати и крилати дяволи, които бълват огън, превръщат глинените късове в злато, а старците – в изкусителни младежи, и след като направят всичко това и наприказват куп глупости, начаса изчезват от сцената – и запомни: когато поискаме да дойдем на твоята земя, ние трябва да се въплътим в човешки образ. Защо е така ще разбереш след смъртта, но засега помни: аз вече съм човек като теб, не излъчвам миризмата на козел, а на хубав парфюм и можеш спокойно да ми стиснеш ръката, без изобщо да се страхуваш, че ноктите ми ще те одерат: аз ги подрязвам също като теб.

Из „Дневникът на Сатаната“