Танцувачница България

Младият Петко Мицков Цанов, почти юноша, е решен да не остане селски жител. Роден в малкия северозападен град Кула и изучавал танци във Видин, на 18 години той напуска родителите си с намерението да продължи кариерата си в голямата и динамична София. Неговото упорство е впечатляващо; печели конкурс и става професионален актьор. Семеен е, има дъщеря и син, а животът му изглежда прекрасен до момента, когато службите се намесват. Следвайки Сталиновата максима „Има човек – има проблем“, Петко изчезва завинаги.

Романът на Валентин Стоев черпи вдъхновение от истинската история на главния герой – млад талантлив актьор от Държавния музикален театър, който загубва живота си заради опитите си да запази политическа неутралност и фокус върху своята работа. Това обаче не угодило на новата власт. Повече от 40 години той остава „безследно изчезнал“ и едва след разсекретяването на досиетата през началото на ХХI век трагедията около него изплува на повърхността.

Сюжетът развива събитията срещу фона на Горянското движение в България - първото съпротивително движение сред страните от т.нар. Съветски блок, преди Унгарските бунтове през 1956 г., Пражката пролет през 1968 г., или полския профсъюз „Солидарност“ от 1980 г., което оспорва мита за българите като единствения народ без противопоставяне срещу комунистическия режим. Истината всъщност показва точно обратното: ние сме били първи сред съветските сателити в нашето противодействие и сме проливали най-много кръв!

Произведението е написано с лекота и достъпност; героите са живописни, а сюжетът – увлекателен със своите интригуващи конфликти и непредвидими ситуации. То предоставя неподозирани истини за една тежка историческа епоха – времето поне три поколения българи преминават през него. Едно е ясно: след прочитането му читателят ще научи много повече!