Портретът на Дориан Грей (ново издание)

С появата си романът предизвиква разнообразие от противоречиви реакции. Както е посочено в предисловието: "Когато критиците не са на едно мнение, творецът остава верен на собствените си убеждения". Оскар Уайлд обяснява как се идентифицира с героите в своята творба: "Мисля, че съм Базил Холуърд; други смятат, че приличам на лорд Хенри. Но аз бих искал да бъда Дориан Грей – може би в друго време."

Процесът по написването на "Портретът на Дориан Грей" до известна степен е резултат от случайност. По време на вечеря с американския издател Дж. М. Стодарт, Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл получават предложението да напишат произведения за "Липинкотс мънтли магазин". Конан Дойл споменава: "Тогава Уайлд завърши 'Портретът на Дориан Грей', безспорно една морално значима книга, докато аз написах 'Знакът на четиримата'." Романът излиза през юли 1890 година и веднага привлича вниманието - критици заявяват: "Името на Уайлд стана символ за всичко нездравословно", а английската публика остава шокирана от строгата оценка, която младият ирландец поставя върху моралните и естетическите концепции по времето си.

Чрез остроумни парадокси и динамични диалози, вплетени с дълбоки размишления, Уайлд атакува както артистичните амбиции, така и общественото възприятие в пуританска Англия. Той поставя огледало пред своите съвременници и реакцията им е страх и отказване от неговия поглед към света. Въпреки това мненията относно романа не са единствени отрицателни – например теоретикът по изкуство Уолтър Пейтър го нарича "истински жив". Самият автор отбелязва: "'Дориан Грей' е класика...", като всяка класика има свои вдъхновители.

В интервю от 1895 г., Оскар Уайлд споделя: "Ако оставим странично прозата и поезията от древногръцката и латинската литература, писатели като Кийтс, Флобер и Уолтър Пейтър оказаха влияние върху мен." От позицията на своя антиреалистичен индивидуализъм той казва: "Животът убива изкуството."

Все пак животът и смъртта на персонажите в “Портретът на Дориан Грей” показват трудния път към самопознание – най-трудният пътища за всеки човек.

Макар романът му да изглежда като защита хедонизма под формата нa естетически анализатор или историк , Оскар Уайлд остава ненадминат майстор разказвач . Повече от век след публикуването му нови поколения читатели продължават да се запитват над вечната дилема зададенo оt него : “Какво значение има човек да придобие целия свят , ако загуби душата си?”