Една въздишка на вселената

Когато вселената издава въздишка, поетът е първият, който я улавя. Но обратното също е вярно с пълна сила – вселената чува и поета. В това мълчаливо „споразумение“ се раждат стиховете на Милка Яначкова. С времето научих да различавам кога зад една творба стои истинският живот, личните преживявания, автентичната болка и радост. Празният лист изисква искреност и не прощава бездушни написани думи. Затова ме впечатли поетичният свят на Милка – с грижите си за земята, тревогата за нашите деца, носталгията към родината и… надеждата ни, че все още можем да станем по-добри хора. Тази особеност прави нейното творчество хуманно и в този контекст то има спасителен характер. На добър час!

Камелия Кондова, редактор