Страстите според Г.Х.

"... трябва да се освободя от себе си, за да мога да виждам.

Влизането в едно обикновено пространство отключва поток на мисли, в който Г.Х., главната героиня на този роман, започва да потъва в водовъртеж от смисли, времеви периоди и идентичности. По време на това пътешествие отпадат оковите на личността, социалните ограничения и фалшивите представи за самата нея и другите. Това й позволява да се доближи до своята истинска същност и може би до дълбоката истина за собственото си съществуване. Тя преминава отвъд заблудите на знанието и излиза духовно преобразена с ново усещане за реалността и променено разбиране за света — почти невъзможни за описване чрез човешкия език. Лиспектор поставя читателя в ролята на анонимния слушател, към когото Г.Х. се обръща с надежда за подкрепа по време на разказването си; след като я доведе до момент на откровение, тя му предлага своето съдействие."