Психопорно

„Психопорно“ е колекция от кратки и много кратки разкази, с която Даворин Ленко открива нова страница в своите литературни и творчески изследвания.

Както заглавието предполага, историите се фокусират върху реалността, физическото, както и духовното и трансцендентното измерение на сексуалността. В този сборник обаче акцентът не пада върху самата сексуалност, а по-скоро върху „разговора за сексуалността“. Текстовете в втория сборник с кратка проза на автора са организирани като чисти диалози или по-точно казано – изявления. Понякога те подхождат есетично към темата на разговора и я опростяват, докато друг път почти поетично я разгъват.

В „Психопорно“ Ленко демонстрира таланта си да създава диалог; без никакви "ремарки" той успява да пресъздаде сцена, да предаде настроение и да изгражда сложни образи - както уязвими човешки персонажи, така и харизматични фигури с животински характер.