Уча се да живея

Ако едно стихотворение е наистина успешно, то притежава познания, които надхвърлят тези на своя автор. Какво съдържат моите стихове? В тях хората обикновено изпълняват ежедневните си задължения и често не се случва нищо забележително. Целият този живот изглежда като безцелно блуждание. Въпреки това, драмата присъства: какъв е смисълът на всичко това? До каква степен човек разполага със свобода в съществуването си и до колко не я има? Кой е виновен и кой невинен? Независимо от всичко, човешкото страдание остава факт. Спомням си един случай, когато показах свое стихотворение на някого и той попита защо го наричам поезия. Отговорих му, че тя те кара да чувстваш напрежение в гърлото. Ако не ти причинява такова усещане, значи търсиш нещо друго – включи друга плоча.

На 45 години съм речният поет.
Каквото и да означава това,
трябва да го имам предвид,
ако за никого друг,
то поне за себе си.
Поет съм на реката; живея от лявата страна на Дунав,
унгарец с навика да пуша.
Всеки носи своите тежести.
Впрочем нямам намерение да се оплаквам,
дори малко,
само поглеждам през прозореца
и виждам Дунав.