Уча се да живея

Но ако едно стихотворение наистина се е получило, значи то знае повече от своя автор. Какво има в моите стихотворения? В тях хората обикновено вършат всекидневните си неща, и често нищо не се случва. Няма нищо удивително в целия този живот, тъпчене на едно място. В същото време се усеща драмата: какъв е смисълът от всичко това? Доколко човек е свободен в своята екзистенция, и доколко не е? Доколко е виновен, и доколко – невинен? Във всеки случай е нещастен. Също. Помня, веднъж показах едно мое стихотворение на някого, и той попита от какво това е поезия. Ами от това, че от нея те стяга гърлото. Ако не те стяга, значи имаш нужда от друго. Пусни на грамофона друга плоча.

На 45 години съм, речният поет.
Каквото и да значи това,
трябва да го имам предвид,
ако не друг,
то поне аз.
Поет съм на реката, живея на левия бряг на Дунав,
унгарец, и то пушач.
Но всеки има своите проблеми.
Впрочем не искам да се оплаквам,
ни най-малко,
само поглеждам през прозореца
и виждам Дунав.