Душата хвърли дрехите си за пране. Поезия

Съществуват книги, в които усещаш уют и принадлежност. Те сякаш съдържат твоите болки и радости, спомени и надежди за бъдещето между страниците си. Именно такова чувство ме обзе, докато разглеждах още неродената поетична творба на Диана Иванова. Бях ангажиран с нея като редактор, работейки върху ръкописа ѝ. Няма да ви занимавам с подробности от нашето сътрудничество – повечето от тях са технически аспекти; самата поезия беше готова и се нуждаеше само от минимални корекции, за да блесне. Но чувството за дом не ме напусна през целия период на работа. Не защото сме имали сходни преживявания (поезията не приема буквализми), а поради искреността на изповедта пред белия лист – разкритостта на поетичната душа неизменно става твой дом, ако си истински читател.

Радвам се, че Диана е успяла да повярва в себе си и след това ми гласува доверие (поредността може би е различна, но това няма значение за литературния факт), което доведе до появата на тази поезия извън „чекмеджето на годините“.

Така че ти също ще откриеш своя дом сред тези страници!