Билет за връщане

Вече три часа вървяхме по пътеката към границата. Дъждът ставаше все по-силен, а вятърът също не беше за пренебрегване. Бях се уговорил с водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато пробивахме път през храстите, той спомена, че ще бяга с мен, тъй като има роднини в Германия. Внезапно спря и ми каза: „Ето я браздата. Но трябва да дойдем друг път, защото са пуснали кучетата и това означава стрелба.“ Не от смелост, а от страх да не пропусна шанса си за бягство втори път, казах решително: „Не се връщам!“ Водачът не знаеше за моите 80 боксови мача и че никога не съм се отказвал. Той кимна и каза: „Следвай шума на реката; тя ще те заведе до Сърбия.“ Разстоянието между ждрелото на река Ерма и френския ми паспорт бе около 3000 километра и нуждаеха ми се още 20 дни.

Досега два пъти посещавах френското посолство. Първият случай беше покана относно правото ми на френско гражданство заради кръвната връзка с Франция. Втория път след две години служба в армията поисках личния си документ от дипломатите. Консултантът обаче заяви, че мога да получа паспорта само на територията на Франция и добави със сарказъм: „Не си правете иллюзии, г-н Чеков! Франция няма да воюва с България заради вас!“ Тогава осъзнах ясно: свободата не е подарък.
Тя трябва да бъде извоювана.

Божидар Чеков е роден в дунавския град Лом и когато бил десетгодишен се премества в София, където завършва Полиграфически техникум "Юлиус Фучик". Публикувал е първоначално във вестник "Трудово дело", орган на трудовите войски; сътрудничил е също така на "Народна младеж" и "Народна армия". През март 1966 година Божидар Чеков стана най-младият автор публикуван през месеца на български разказ организиран от "Вечерни новини". Активно спортувал е и печели множество юношески шампионати по бокс както местно ниво така национално.
След окупацията на Чехословакия от СССР , която сложила край на надеждите породени от Пражката пролет във целия Източен блок , Божидар успява да избяга във Франция . Завършил Полиграфически институт “Естиен” Париж ; повече от четиридесет години работил в печатната индустрия . Награждаван многократно за своите граждански ангажименти , успешната му кариера включвала избор като съдебен заседател ; носител e златен медал за “Почтеност ” . До падането Берлинската стена редовно публикувал дисидентското списание “Бъдеще”, ръководено от Ценко Барев .