Сказанието

"Сказанието" представлява дългоочакваната трета част от епопеята "Задругата", предлагаща далечна предистория.

"1868: Какви бяха причините за провала на Раковски?

Манастирът остава същият - векове наред той е бил скрито място, в което се съхраняват древни книги, стари документи и разнообразни предмети, някои от които са над хиляда години. Монахът все още изпълнява своята роля - един от малкото посветени в охраната на най-ценната тайна на Задругата - паметта за историята.
Синеокият младеж влезе вътре. Очакваха го. Старецът му показа пътя към библиотеката. Това беше официалното помещение, където често идваха даже турци. Важните материали обаче не бяха там; те се намираха в пещери и специално подготвени укрития из околността. Имаше и значителен брой документи в добре замаскирано подземие.
- Ето я... - каза Старецът. - Отне ни седем години да я открием и още една нашите хора да я препишат ръчно. Искаше я Раковски, но стигна до теб.
- Изглежда е осъзнал, че нещо му липсва - отбеляза Синеокият.
- Не знам дали ще намериш отговорите тук - рече Старецът. - Прочетох я и ми се видя интересна, но не зная дали има това, което търсиш. Струва ни много време и злато да направим всичко това; знаеш ли как трудно се преписват китайски текстове без познания по езика?
Синеокият усмихнат отвърна:
- Имам представа.
Всъщност хората отправили се на тази луда мисия хиляди мили разстояние бяха добре обучени и владееха китайски език… но само съвременния вариант! Текстовете обаче произлизаха от диалект отпреди повече от хиляда години; реално те просто пренасяли йероглифите без разбиране на смисъла им.
- Един текст присъства на три различни езика: китайски, латински и старобългарски - уточни монахът.
- Чудесно! Няма нужда да превеждам!
- Българският пишеше със старите букви - добави Старецът - Древните! Някои даже тези букви не ги познавали при преписа им; малцина у нас могат да четат така вече... Ще ти бъде полезен латинският за помощ при разбирането... Аз самият понякога използвах този метод...
- Познавам древните букви на българската писменост - заяви Синеокият с увереност.
- В такъв случай може би ще успееш най-добре да уловиш смисъла! Оригиналният текст трябва да бъде именно този; останалите два варианта са преводи… макар че всичко в китайската библиотека изглежда объркано-там оригиналният сякаш е написан на китайски а другото-превод…
- Само абсолютната истина ми е нужна като първоизточник!
Старецът си усмихна:
- Никой няма как да потвърди или опровергае написаното тук-то служи единствено за информация относно себе си! Но звучи толкова автентично…
- По някакъв начин Господ трябва да даде знак с истинските отговори за народа ни… времето напредва-каза Синеокият
- Да … времето настъпило е-потвърди Старецът , подавайки книгата .
На корицата , която бе ръчно изработена , стоеше надпис : “Сказание на Куин Янг”.
Синеокият побърза обратно към стаята си . Без възможност задръжките желанието си , започна развиването нa първата страница..."