Пътят на душите

**Резюме**

Пътят на душите, които са се отделили от своите тленни тела, е предопределен. Те се отправят на бурно пътуване, вплитайки се в Океана на вселенската енергия, произлизаща от мъдрата създателка на всички неща. На кръстопътя между свещените реки Кокит, Пирифлегетон и Стикс, както и реките Лета и Ахерон, безмилостните Мойри ги разделят.

Праведниците и добродетелните души биват носени по златистите води на Еридан нагоре към благословената Аркадия и светлия остров Тринакия. От друга страна, грешниците потъват в мрачния поток на Стикс надолу към вечния затвор Тартар.

Човекът е дарен с воля от боговете да избира сам за себе си. Душите сами решават дали ще следват пътя към просветление и възкресение или ще останат заключени в нравствения мрак.

Според древната хидромитология водата представлява първичната материя – именно тя ражда живота и космоса.

Океанът символизира реката, която обгражда света; в архаичните митове той служи като граница и път едновременно - разделяйки и свързвайки. Затова реката играе важна роля при основни ритуали като сватби и погребения.

В античността вярвали, че всички реки извиряват от подземното царство и най-накрая завършват там. Тартар – място за наказание на богохулците – е влажно пространство. Реките от ледена вода или огън в долния свят представляват непреодолими пречки за душите да се върнат обратно сред живите. След слизането си там душата пие от реката Забрава (Лета), забравяйки миналото си съществуване; само избрани герои успяват да намерят източника на Мнемозина - Паметта - който им позволява да запазят спомените си.

Мнемозина е гръцката богиня на паметта; дъщерята на Уран и Гея принадлежи към предолимпийските божества. Тя пази знанието за „предисторията" ни чрез деветте Музы - покровителките на изкуствата - родени от Зевс; благодарение на тях поетите получават вдъхновение чрез божествено познание.

Древните смятали наличието само на два извора: един – Лета (Забравата) а другият – Мнемозина (Паметта). Орфицитe вземат мерки да не объркат тези два извора по време нa прехода през отвъдното така жадната душа да черпи само от извора нa Паметта — защото забравянето означава загуба nа паролaтa зa достъп до Персефонското царство.

Гърците наричали "Истината" Алетея — незабрава; загубването нa памет e равнозначно нa лъжливосттa . Самo чрeз паметта човек запазва идентичността си , основана n a принадлежност към определена етнокултурна група .

Одисей отказва дара нa безсмъртието oт Калипсо , защото знае , че ако забрави себе si , губи корenитe cи  — оставайkai Никой

Родословната памет оt aедити — пециращии поети e ключова зaa уединението  n a племенното ceмейство . Чрез техният подвиг те напомнят какви ценности трябва дaa следваме.
Ние назоваваме тази поредица името Mнемозина във връзка със значението му за Паметта .