5 сантиметра в секунда

Скоростта, с която падат цветята на цъфналите череши, е 5 сантиметра в секунда - информация, която не всеки намира за значима и много хора считат за ненужна. В японската култура обаче това число е символично, а през последните петнадесет години то придобива значение и извън Япония. То представлява първия роман на Макото Шинкай, който излиза паралелно с филма със същото име. Не е нужно да се споменават многобройните награди и признания както за романа, така и за лентата. Този роман няма да задоволи читателите, които очакват щастлив край под формата на сватба.

В действителност животът не винаги следва нашите желания; когато си тийнейджър и изпитваш истинска любов, често обстоятелствата могат да ти донесат разочарование. Не можем да контролираме кого ще обикнем или какво ни предстои в бъдеще – особено ако зависим от семейството си. Също така нямаме избор как ще бъдем отхвърлени при погрешен избор на партньор или кои болки и мечти ще носим в себе си. Често сме объркани от тези чувства и се борим с тях. Когато пораснем, започваме работа и изграждаме отношения – някои успешни, други не толкова. Но ако веднъж сме дали част от себе си на друг човек в миналото – когато сме били чисти душевно –, тази празнота остава неизменна без дарение обратно към нас самите.

Може би точно тук няма място за друго решение: неизживяната радост може да стане дълбока рана независимо колко усилия полагаме да я прикрием с бинтове или лепенки. Постоянно търсим онова парченце от себе си, което сме подарили на другия; съхраняваме също частицата от него/нея у нас самите. Живеем надеждата един ден тези парчета пак да се срещнат или поне случайно пътищата им да се пресекат - защото дори такова сблъскване е рядко чудо.

През детството до зряла възраст двама души вървят един към друг по различни направления – наляво-надясно или направо напред-назад; магнитната сила на загубеният фрагмент ги привлича към черешовото дърво под чиито клони лежи килимче от паднали цветове — танцували преди падането със скорост 5 сантиметра в секунда в очакване стъпките на две любящи души някой ден да танцуват над тях.

Тази история не става дума само за любов; тя представя живота такъв какъвто мнозина никога не са опитвали... но може би трябваше.

Гергана Дечева