Изповедите на един буржоа. Исках да мълча

Зная, че никога не съм се подготвял за мащабната творба, в която ще изразя всичко. Писателят е наясно, че той никога не споделя всичко и само начинаещи или професионалисти от периферията на литературата планират да напишат големи книги. По-скоро вярвах, че сред всички тези ненужни и притеснителни текстове с мътна съвест все пак ще успея поне в един ред или откъс да изразя онова, което никой друг не може да предаде вместо мен. Предполагах, че моите думи няма да бъдат особено умни или впечатляващи; възможно е в подходящото време и място те дори да прозвучат като клише. Защото както в живота, така и в литературата най-съществените послания – думата или мнението, които истински отразяват човека – често са твърде обикновени.

Шандор Мараи

„Изповедите на един буржоа“ несъмнено представлява най-доброто произведение на Шандор Мараи, който много хора смятат за най-влиятелния унгарски автор на XX век. Тази стилно оформена автобиография от 30-те години носталгично пресъздава буржоазния дух на Европа - дух, който безвъзвратно загина след стрелбата в Сараево през 1914 година. Не случайно именно с това завършва първата част на книгата.

Вторият том променя жанра и разказва историята на животa на един космополит: Германия, Париж, Флоренция и Лондон. (Този изгнанически живот продължава до 1989 година когато 89-годишният Мараи поставя край на живота си в Сан Диего.) В героя му постепенно се превръщат личности като Цвайг, Унамуно, Томас Ман и Пикасо - фигури призовани да запазят духа на европейската цивилизация срещу растящия тоталитаризъм с кафяв цвят от едната страна и червен от другата. Така произведението става свидетелство за последния блясък пред окончателния залез на една епоха.
Пламен Антов

Книгата е част от поредицата „Модерна европейска проза“, публикувана от издателство Ерго."