Самопризнанието в българския наказателен процес

Цветомир Панчев е доктор по наказателен процес и магистър по европеистика. Той е работил като адвокат в Софийската адвокатска колегия и има множество публикации, включително статии и доклади с фокус върху наказателнопроцесуални теми, които са публикувани в рецензирани български юридически списания и научни сборници от международни конференции. В момента заема позицията заместник-директор на дирекция „Български документи за самоличност“ към Министерството на вътрешните работи.

Анализът на нормативната уредба относно самопризнанието в контекста на наказателния процес разкрива неговата сложна природа и функции. Например, в обвинителния модел на наказателния процес обвиняемият играе ключова роля, което води до наличието на законови гаранции против принудителното извличане на самопризнанията му. Напротив, следственият (инквизиционен) тип процедура акцентира върху теорията за формалните доказателства, при която самопризнанието се счита за основно доказателство. Това може да доведе до натиск върху разследващите да получат признание независимо от обстоятелствата, а обвиняемият става обект вместо активен участник в производството.

В действащия Наказателнопроцесуален кодекс са предвидени определени гаранции като презумпция за невиновност, правото на защита по време на процеса и предоставянето на информация относно хода на делото, които защитават правата и интересите на обвиняемия дори когато той решава да даде саморазобличаващи показания.

На базата na направените наблюдения авторът предлага конкретни изменения de lege ferenda с цел прецизиране и подобряване auf национално ниво нормативната уредба във връзка с изследваната тема.