Антология на класическата мексиканска проза

Мексиканската литература придобива съвременния си вид преди по-малко от сто години, в периода между 20-те и 40-те години на ХХ век. Въпреки това, нейната самостоятелна история започва поне век по-рано – още преди страната да обяви независимост през 1821 г.

Настоящата антология представлява първия опит за систематично и задълбочено представяне на началото и развитието на мексиканската проза през този важен период от нейното възникване. Мексиканските автори ще поведат читателите из неизследвани исторически територии в трудния процес на осъзнаване на новосформираната нация. Духът на позитивизма ще се сблъска с традиционното религиозно мислене, а вътрешната трансформация трябва да премине през модерната перспектива за света около нас. Запознаването с ключовите фигури от първия век започва с "бащата" на латиноамериканската литература - автора, написал „първия роман в Новия свят“, Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди. Наред с известни личности като Игнасио Алтамирано ще бъдат отбелязани и забравени майстори като Анхел де Кампо. Генерал Висенте Рива Паласио стартира своята писателска кариера само десетилетие преди прочутия Мануел Гутиерес Нахера; естетически тяхното творчество може да бъде разглеждано като два бряга на една река – отделни, но винаги свързани помежду си. Идеите от западния свят навлизат ярко в Мексико чрез произведенията на малко познатият днес Ефрен Реболедо, но историческите условия често ги игнорират, безмилостно пренебрегвайки дори иновациите от известни автори като Амадо Нерво. В крайна сметка стремежът към автентично изразяване на мексиканската идентичност – разкъсвана във "първи век" от войни и диктатури – изгражда мост към един по-силен свят, оставяйки ни наследство с истории едновременно весели и тъжни, носещи ценни послания.