Св. София Ч.1: Надписи-графити на кирилица и глаголица

В наши дни графитите се възприемат като разрушителни и антисоциални, но това е съвременната нагласа към тях. През Средновековието те са играли ролята на словесна молитва и били считани за нещо нормално. Много от тези творби не са дело само на млади хора от маргинални социални среди, търсещи начин да изразят себе си или да оставят следа, а са създадени от представители на различни обществени слоеве. Графитите по стените на сгради били често срещани сред миряни, духовници и поклонници, които записвали имената си в надеждата за спасение чрез вечността им в свещено място като църквата. Те представляват непредвидим текст – човек не очаква при приближаване до стената някой да напише нещо. Вероятно през вековете празните стени постоянно провокирали желанието у хората да пишат или рисуват върху тях, подобно на съвременния „Фейсбук”. По този начин стената става пространство за спонтанна самореализация и изпълнена с графити тя функционира почти като социална мрежа. Целта на настоящата монография е да представи 91 надписи-графити написани с кирилица и един със глаголица, намерени по балюстрадите, колоните и стенните облицовки в галериите на „Св. София”. Тези надписи са събрани и проучени за първи път от доц. д-р Тома Томов - наречен "жителят на Константинопол".