Кукувича прежда (трето допълнено и преработено издание)

"С ироничен тон и с привидно несериозен подход, сладкодумният Христо Карастоянов представя мрачни истории, разиграващи се в иначе идилично градче: гарнизонният духов оркестър свири в градската градина, а зад тезгяха на тъмен и миризлив аптека надниква младо момиче.

Всичко останало е барут, кръв и... гилотини!”

Рашко Сугарев в брой 6 на списание „Пламък”, 1985 година

„В повестта се преплитат любов и тайна предателство, безсмислено предизвикателство към смъртта, антимонархически и промонархически нагласи. Чрез напрегната и интригуваща фабула авторът основава своето изследване на историческата епоха, съчетавайки документалната автентичност с непринуден разговорен стил. Това позволява на читателя да преживее събитията от близо.”

Христиана Василева във вестник „АБВ”, 4 август 1987

„Произведението „Кукувича прежда”, което се развива през 20-те години, включва дори Джон Ленън и напомня за „Бесове” на Достоевски: стават свидетели сме на анархисти и атентати, кинотеатри и цепелини. То предлага синтез между модерните повествувателни техники и балканското разказвачество. Мястото на действията е българската провинция; докато животът в столицата изглежда само симулиран, то тук той действително се изпитва.”

„Анархисти & цепелини на Балканите”, Berliner Zeitung, номер 16-19 от 20 януари 2013"