Право и модерност

Право и съвременност – какво точно представлява правото? За човек, обучен в юридическата традиция, задаването на подобни въпроси е нещо недопустимо. Няма нищо по-очевидно от факта, че правото просто е такова, каквото изглежда. Освен това, за разлика от много други социални явления, то може да бъде конкретно идентифицирано. Буквално казано. Както споделя един френски професор от Сорбоната през началото на XIX век: там не се изучавало гражданско право, а Кодексът Наполеон; следователно емпиричната наличност на правото е ясна — това са дългите редици томове с закони и кодекси.

Обаче историческият преглед показва, че тази формализация под формата на закон не представлява вечна или първоначална същност на правото. Първо, установява се липса на единство относно концептуалното определение на така очевидния феномен. Второ, различните исторически периоди и социални условия интерпретират „право“ по твърде разнообразен начин. Трето, далеч не е очевидно дали законът винаги е заемал доминираща роля като нормативен регулатор в обществата както в модерността днес. Четвърто, именно в нашето съвремие страните като България официално декларират "върховенство" на закона; реалността обаче показва неговото присъствие повече периферийно спрямо социалното пространство.

Професор Иво Ангелов Христов e роден на 5 септември 1966 година в Киев. Завършил магистратура по право и докторска степен по социология на правото в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2003). От 2009 г., той работи като доцент във Философско-историческия факултет към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а през 2016 г. става професор.

Той има написани четири монографии и множество научни статии и бе депутат в 44-то Народно събрание.