Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава

Доц. д-р Ива Пушкарова е утвърден експерт в областта на правото и преподавател по наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Академията на Министерството на вътрешните работи, а също така постоянен лектор в Националния институт на правосъдието.

Настоящата монография обобщава нейния опит и становища от периода, когато е била председател на Комисията по помилването между 2012 и 2017 г., време, през което са внедрени реформи, оценени от Европейския съд по правата на човека като най-добра практика.

В книгата се разглежда темата за помилването чрез задълбочен анализ на случаи след 1945 г., представяни за пръв път систематично пред читателя. С помощта на знания от различни хуманитарни дисциплини е изградена интегрирана система от критерии за оценка относно приложимостта и вида помилване, решаване конкуренцията с други юридически институти и установяване на най-справедливите алтернативи при сложни житейски ситуации. Изданието предлага нова перспектива върху цялостното влияние на правната система върху осъдените лица и насърчава размисли относно значението както за наказанието, така и за поправянето с акцент върху конкретните човешки истории.

„Помилването не представлява прощаване за извършеното деяние. То не оневинява лицето подложено на наказание. Целта му е да намали или анулира репресивната мярка поради нейното прекомерност, а не защото тя е неправомерна или незаконна. Помилването не произтича от лична симпатия към осъдения индивид; то е акт който уважава един по-висш принцип спрямо формалността при налагане наказания.“

„Молителите образуват общност, чиято социална стойност остава недооценена. Тези хора живеят в сянката обществената съвест; те притежават дълбок личен опит и морални качества, които липсват у останалите членове на обществото. Те са безценен източник познание относно човечността – знание без което самият хуманизъм би бил невъзможен. Личният им опит доказва ползите от живот без престъпления. Коригирането им трябва да бъде възприемано като победа за обществото - би било чудесно това да бъде посрещнато с признание и доверие в свят свободен от рецидивизма.“