Отлитащото време

Пред нас се намира едно уникално и интригуващо произведение, което съчетава историческо изследване, мемоарен и фикционален разказ. В него са представени дълбоки пластове на времето и личния опит, които взаимно се допълват – с изключителна чувствителност към визуалните образи и паметта, която те предават. Текстът умело вплита документални елементи в непосредствената интензивност на преживяванията. Анна Топалджикова с лекота успява да предаде как всичко случващо се в голямата история преминава през новите медии, развити в семейството Карастоянови: от авантюристично донесената печатарска преса от Белград до фотографските ателиета; чрез малките общности от приятелски кръгове и семейната митология за знаменателни съвпадения или просто пулса на динамичното живеене между различни епохи. Това е споделена история за модерността и парадоксите ѝ в българския контекст.

Борис Минков