До Луната за шишарки

Пасторът се приближи и натисна звънеца - действие, което не беше обмислил и за което скоро щеше да съжалява. Вместо това, той трябваше просто да почука! Последва тишина и изведнъж в сградата се чу тихо бучене - несигурно и срамежливо. То премина през отдалечените ъгли, надникна в процепите, обходи всички помещения и постепенно започна да набира смелост. След малко звуците му станаха по-интензивни - той започна да вибрира, модулира и усилва мощността си. Приближаваше все повече. В един момент избухна подобно на „Одата на радостта", но в модерен вариант с раздрънкан звук и дисонансни елементи, който би могъл да накара Бетовен да скочи от Кьолнската катедрала. Тази интерпретация може би звучеше приятно за китайския производител, но не така за пастора. За него тя бе зловеща - сякаш Луцифер изпълняваше коледен концерт след литър водка и дамаджана младо вино. Декибелите наподобяваха корабна сирена; силата им откърти част от старата мазилка, която падна върху главата му, причинявайки лек шок и посипвайки раменете му с бял прах. Божият служител заприлича на селянче със пърхот, което никога не беше ползвало „Head & Shoulders".