Ловци на пеперуди

Разказите в сборника „Ловци на пеперуди” са взаимосвързани, преплитат се и героите от една история често попадат в живота на персонажи от друга. Това създава един по-широк контекст за изгубеното време.

Чувствата, които оставят историите, включват мекота и добрина, но също така и подтисната тъга, която стяга гърлото, както и известна доза сдържан гняв... – това е моето впечатление от разказите в тази книга. Константин Петров пише със завладяващ стил на талантлив разказвач – „Ловци на пеперуди” просто потвърждава този факт.

Христо Карастоянов

Не знам как ще реагират онези, които сега ще прочетат творбите на Константин Петров, но когато аз ги четох, усетих аромат на поезия и свежест; искреността му веднага ни привлича. Неговият начин на писане излъчва откритост, което го прави близък до нас. Дори да описва места или ситуации, които не сме изпитвали сами, той успява да предаде чувството така убедително сякаш вече сме били там.

Тези разкази достигат до най-съкровените ни части и им придават форма - преобразяват нашето съществуване от остро в закръглено; от хладно към приятелско. Да! Именно това определение подхожда за „Ловци на пеперуди“ – те са истории изпълнени с доброжелателност. И безспорно много качествени.

Митко Новков