Моят път в айкидо

Добромир Друмев започва да се занимава с бойни изкуства през 1975 г. с джудо, а по-късно, през 1979 г., и с карате. Той е носител на 6-ти дан Айкикай и преподава в клуб Зендокан, както и в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия (НСА). Отговаря за теоретичната, методическата и техническата подготовка на треньорите по айкидо в България. Паралелно изучава ияй-джуцу под ръководството на Сенсей Секигучи Комей (10-ти дан) от Мусо Дзикиден Ейсин-рю.

Друмев е съавтор, заедно с проф. Д. Кайков и Е. Германов, на първото българско методическо пособие по айкидо – "Специализираната психофизическа подготовка в бойното изкуство айкидо", както и на редица научни публикации. През 2017 г. публикува книгата си "Размисли на сенсей Стефан Хинков за бойните изкуства", последвана през 2018 г. от втори том "Бойни изкуства – архивите говорят №2".

Всеки човек има свой уникален поглед към света; има моя истина и твоя истина, читателю, но съществува и една обща Истина! В тази книга ще споделя моята перспектива относно развитието на айкидо в България от 80-те години насам - събитията, които лично наблюдавах или участвах във връзка със своя житейски път; най-вече хората, които срещнах - тези личности са допринесли малко или много за напредъка на айкидо у нас. За мен това представлява смисълът зад всичко онова, което съм постигнал до момента.

Както преди джудо имало джу-джуцу, така векове преди появата му се говорело за айки-джуцу; пътят към тях представлявал крайната цел на древните техники джуцу.
На практика двете дисциплини - джу-джуцу и айки-джуцу - са свързани помежду си повече отколкото модерното джудо с айкидo-то днес. При разглеждане цялостно техниките между тях могат да бъдат установени основополагающи различия относно концепцията зад двете линии джуцу.
За мнозина е възприето мнението че айки-джуцу стои над обикновеното джуцо като методология понеже произхожда от благородници; именно затова майсторите често подчертават близостта му до кен-джицу – изкуството със сабята — считано за благородна форма.
В символиката тук празната ръка представя острият край катана.

Сходствата продължават даже при легендата около неговото възникване: японците вярват че кай не черпи нищо от чуждите китайци тъй като то корени далеч назад още към периода Камакура (XIII век), когато било разработено единствено от самурая Минамото Йошимитсу (по-познат като Йошицуйуе), известен член на управляващ клан , брат по оръжие със знаменит монах воин Бенкеи . Според тази легенда-айките би било чисто японско наследство предназначено само за елита , докато джуда остава достъпно сред обикновения войн...