Послепис

След успешния роман „Една и съща нощ”, който получи наградите „Дъбът на Пенчо”, „Хеликон” и „Елиас Канети” и беше номиниран за роман на годината, Христо Карастоянов сега ни представя своята нова творба „Послепис”. В нея той разглежда времето, когато бяхме като двойници на самите себе си.

Историята разказва за четирима мъже, които пропускат влака в новогодишната нощ. Този инцидент ги принуждава да се замислят за приятелствата и предателствата помежду им. Разказът ги връща назад във времето към години изпълнени с болезнени влюбвания, случайни срещи, надежди и провали. В "Послепис" оживяват спомените от 1968-а година, 1989-а година и други важни събития, които оставиха отпечатък върху живота ни – моменти, които често смятаме за забравени.

От "Послепис"

Стоян упорито рисуваше картини въпреки отказите от Художествената академия. Неговото творчество включваше безразлични овчици с крака като тези на козичките от физкултурния салон, но с човешки очи. Всеки детайл по руното беше толкова прецизен, че мнозина се чудеха как може да бъде търпелив до такава степен; малцина знаеха обаче истинската му работа: Стоян нанасяше дебели контури около животинките и след това използваше вилица за пасти да оформя боята подобно на навиването на макарони. Именно така се получаваха онези красиви къдрици - тайна само за избрани.

В картините му овцете понякога пъплеха по зелени хълмове или стояха под червени дървета; те слизаха надолу по хълмовете докато небесата горе изгаряха в дяволски залези. Често край тях се виждаха черни кучета — елегантни като прилепи с главички наподобяващи дракончета или усмихнати кукумявки. Имаше също зимни сцени — почти изцяло черно-бели освен гълъбовидните слънца сред белоснежното небе: всяка картина притежаваше свое гълъбово слънце; там обаче кучетата изглеждаха зли със своите озлобени физиономии.

Не присъстваха хора — задължително бе облачно.
Веднъж попитах Стоян шеговито как разбира кога една картина е завършена.
„Какво каза?” – запита той.
„Кога осъзнаваш дали една картина е готова?” – повторих.
„Много просто!” – отвърна ми той – “Една картина е завършена щом я подпиша!”