Вечер в страната на спомените Т.1

Спомняш ли си, когато бяхме в планината? Ти беше украсила косата си с цветя. Слънцето вече се спускаше към хоризонта, а вечерницата ни глезеше със своята светлина.

Над тъмните дървета на върховете лунният серп блестеше на небесната шир. Някъде в гората бухалът издаваше звук, нарушавайки спокойствието на обстановката.

Все още чувствах страх да те целуна; всеки бор трептеше нежно като струна. Вечерният вятър играеше между стволовете и носеше мелодии от сенчестите горски места.

После в онази забравена хижа огънят раздвижи сенките около нас. А може би от топлината или уюта ти заспа на скута ми, сгушена до мен...

Помниш ли онова самодивско извирче, където първо се огледа и измие лицето си? Помниш ли красивите цветя с тяхната дива красота и как изглеждаше толкова прекрасно с тях в косата си?

Из книгата