Портрет на надежда

**ПОРТРЕТ НА НАДЕЖДА**

Отново рисувам портрет на тъгата.
Може би е малко старомодно, но все пак беше заплатено.
С уплашен молив, поради липса на четка,
с няколко щриха от гротеската.
Вместо сълзи добавям лунички,
в светлосенките вмъквам очите ?,
ей – тези очи ?, сякаш принадлежащи на никого,
но всъщност дълбоко вплетени в моето сърце.
И не споделяй с другите, че напомня,
защото косите ? ще струят така, че
да осъзнаеш, че още има обич
в едно кътче между пристанища.
Наистина ли мислиш, че се шегувам?
Както и да ти изглежда това,
тъгата, която изобразявам,
е проекция за портрет на надеждата.

Последните стихотворения на Цветан Начев в сборника "Портрет на надежда" продължават темите от предишните му творби и същевременно съдържат трагични послания с мощно внушение. Парадоксално е как черната тъга и безизходността се комбинират със светла вяра и възвишена надежда. Но този парадокс е само привидно сложен. Разочарованията и болката действително стават вдъхновение за поета и неговата надежда. Затова въведението стихотворение играе важна роля като програмно послание към читателите. Цветан Начев целият си живот търси начина да улови образа и недостижимия смисъл на надеждата. Лошото стечение на обстоятелствата прекрати рано творческия му път; все пак може да се види странна закономерност сред подобни художници. Всякаква сравнение е условна, но при вземане под внимание индивидуалността им можем да забележим общ знаменател - истинските поетични таланти имат трагична съдба, но тя също така носи героизъм и величие в своето творчество. Безспорно трябва да включим Цветан Начев сред талантливите творци, които са си заминали твърде рано.